ВКУСНО КИНО - страница 7

Творческият път на един от утвърдените майстори на изображението в българското кино, Емил Христов , се простира в над четири десетилетия. Със своя отличителен визуален стил, усет към светлината и драматургията, той е автор на едни от най-значимите игрални и документални филмови продукции в България като „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Аз, графинята“, „Каръци“, „Закъсняло пълнолуние“, „Дом No 8“, „Неонови приказки“ и др. Всеки филм, заснет с прецизност и перфекционизъм, носи неговия характерен почерк – внимателно изградена атмосфера, силна визуална концепция и емоционална дълбочина. Работата му по „Дзифт“ се превръща в еталон за стилна черно-бяла кинематография в новата история на българското кино, а „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ получава международно признание и е единственият български филм до момента, който достига до шортлиста за номинациите за „Оскар“ в категорията за международен филм. През 2012 година на екран се появи и режисьорският му дебют „Цветът на хамелеона“, екранизация по романа „Цинкограф“ на Владислав Тодоров, получил три приза на фестивала „Златна роза“, включително за най-добър филм. Емил Христов има богат опит и в телевизионни продукции, музикални проекти и рекламни кампании, където демонстрира способността си да съчетава художествена визия с динамиката на съвременните визуални формати. През годините той се е доказал като един от водещите оператори в региона и е носител на множество професионални отличия и признания от филмови фестивали в България и чужбина. Със своята последователност, професионализъм и артистичен подход, Емил Христов продължава да развива визуалния език на българското кино и да вдъхновява новото поколение кинотворци. В опит да не пропуснем най-важните акценти от творческия му път, поканихме киноведа Геновева Димитрова да подготви негов портрет, който ще бъде публикуван в каталога на 30-ия София Филм Фест – представяме тук цитат от нейния текст. * * * „В България има поне десетина страхотни оператори, някои снимат успешно в чужбина, но сред всички се откроява Емил Христов (13 август 1956). От млад досега присъствието му в българското кино се свързва с темперамент и съмнения, с перфекционизъм и радикалност. И с опак характер. И с неизменното шалче. За броени години от дързък младок Емил Христов се превърна в звезден „биг бос”. В края на 80-те гостува в нашия киноведски клас във ВИТИЗ/НАТФИЗ и каза: „Българското кино е такова, какъвто е пейзажът през прозореца”. През 1993 г. го попитах в разговор за в. „Култура” как да се спасим от този пейзаж, а той отсече: „Пуснете щорите”...“ Геновева Димитрова * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Програмата на Балканския конкурс на София Филм Фест по традиция включва 12 от най-успешните филми, създадени в региона през последната година. Представяме ви 6 от творбите, участващи в тазгодишната селекция. Най-новият филм на Теона Стругар Митевска е „ Майка Тереза “ ( Mother ) – интригуващ разказ за седем дни от живота на жената, посветила себе си в служба на другите. Надежда, терзания, нерешими дилеми и драматични обрати са пресъздадени по уникално въздействащ начин от актьорския екип, начело на който са Нуми Рапас и Силвия Хукс. Както споделя режисьорката Митевска, която е и съсценаристка, заедно с Гоце Смилевски и Елма Татараджич, създаването на този филм е сбъдването на дългогодишна нейна мечта, зародила се по време на работата върху документалния проект „Тереза и аз“ – „ Нужни ми бяха 25 години, за да се превърна в тази жена, която съм днес, и да направя „Майка Тереза“ – филм, представящ ме такава, каквато искам да бъда: смела, дръзка и свободна... Майка Тереза ​​беше строга, сурова, с безупречна дисциплина, и в същото време за милиони хора майчински грижовна, отвъд нашето разбиране; не беше съвършена, но беше наистина забележителна... „Майка Тереза“ провокира размисъл и предлага един различен поглед към светостта, женствеността, сестринството и майчинството! “ Премиерата на филма, копродукция между Северна Македония, Швеция, Белгия, Дания и Босна и Херцеговина, беше в програмата „Хоризонти“ на Венецианския филмов фестивал. * * * Два от филмите на турския режисьор Йозджан Алпер са участвали в международния конкурс на София Филм Фест през годините – „Есен“, удостоен с приза за най-добър режисьор през 2009, и „Бъдещето е завинаги“ през 2012 година. Неговият осми пълнометражен филм, озаглавен „ Ранна зима “ ( Early Winter ), ще има своята международна премиера в София! Чрез характерния за Алпер усет за оформяне на драматичните акценти в историята, той разказва за раздялата между младата, красива Лиа и детето, което е създала като сурогатна майка; за отношенията между нея и мъжа на бездетното семейство от Истанбул; за безнадеждната реалност, в която военни действия и бежански проблеми са част от ежедневието. Меланхолия, вина, състрадание се преплитат с човешката болка в този впечатляващ кинематографичен образ. * * * Още един филм в Балканския конкурс на 30 СФФ е включен след премиерата му в секция „Хоризонти“ на Венеция – „ Млечни зъби “ ( Milk Teeth ) на сценариста и режисьор Михай Минкан . Творбата е копродукция между Румъния, Франция, Дания, Гърция и България (Поли Ангелова и Николай Тодоров, Screening Emotions) и среща публиката с едно семейство, в което внезапно и съвсем необяснимо изчезва една от дъщеричките. Родителите се сблъскват с неработеща съдебна система, надеждата постепенно ги напуска, но по-малката 10-годишна Мария няма намерение да се предава и прави всичко възможно, за да намери сестра си. * * * Премиерата на „ Как така всичко стана зелено? “ ( How Come It's All Green Out Here? ), втори пълнометражен филм на сръбския режисьор Никола Лезаич , бе в програмите на Пула и Карлови Вари. Копродукцията между Сърбия, Хърватия и България (Николай Мутафчиев, PREMIERstudio) е своеобразен филм „по пътя“, проследяващ един режисьор, потеглил към спомените, заедно с баща си и част от семейството към Далмация, за да погребат останките на баба му. И макар нищо специално да не се случва по време на това пътуване, в полуавтобиографичния сюжет се прокрадват детайли за семейни отношения, свързани с паметта за миналото и отломките от постюгославска реалност, в която съществуват героите на тази история. * * * „ Видра “ ( Otter ) е най-новият филм на босненския сценарист и режисьор Сърджан Вулетич , чиито пълнометражен дебют „Лято в златната долина“ участваше във втората конкурсна програма на София Филм Фест през 2004 година. В центъра на историята, която разказва две десетилетия по-късно, отново са млади хора и техните несгоди в опит да се адаптират към света на възрастните. След поредица загуби и разочавания, едно срамежливо 16-годишно момиче се опитва да се справи с чувствата си към свой съученик, но попада в хаоса на емоционална драма, в която са замесени различни потърпевши. Филмът е копродукция между Черна гора, Босна и Херцеговина, Италия, Хърватия и Косово. * * * Трогателен, изпълнен с хумор, брутално честен и вдъхновяващ е „ Бялото се пере на 90 градуса “ ( Whites Wash at Ninety ), новият пълнометражен филм на словенския режисьор Марко Набершник , по едноименния автобиографичен роман-бестселър на Броня Жакел. Филмовият разказ проследява етапи от живота на младата героиня, на която е поставена онкологична диагноза. Въпреки наглед непреодолимите изпитания, пред които се оказва тя, действията ѝ свидетелстват за нейната воля и оптимизъм. Режисьорът е автор на третия най-гледан словенски филм за всички времена („ Закуската на петела “) и продължава да създава завладяващи киноразкази – новият му филм е номиниран за наградата на публиката на фестивалите в Сараево, Любляна, Котбус, Скопие и др. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Най-новият филм на унгарската майсторка на символите Илдико Енеди „ Мълчаливият приятел “ ( Silent Friend ) бе представен премиерно на фестивала във Венеция и освен номинация за „Златен лъв“, получи шест награди, сред които приза за най-добра млада актриса на името на Марчело Мастрояни (за Луна Велдер), както и наградата на ФИПРЕССИ и специалната Green Drop Award. Връзката с природата и отношенията между хората продължават да са водещи теми в историите, които пресъздава с усет и умение Енеди, а във филма своя дебют в европейското арт-кино прави легендарният Тони Лън Чу Уай. Ролята му е на изследовател от нашето съвремие, като сюжетните нишки се простират в три времеви периода и се фокусират върху съдби на различни герои. Ето какво споделят в рецензиите си „Variety“ и „The Hollywood Reporter“: „ Филмът е толкова естествен и свързан със земята, колкото и зелените представители на флората, в които се вглежда... и разказва за трима герои, които по подобен начин се учат да приспособяват погледа и вътрешния си ритъм към по-спокойното търпение в живота на растенията .“ „ Енеди е творец със стил, който комбинира визуална поезия с деликатен хумор или грандиозни идеи с ежедневни слабости – и прави това във филм, който изследва мистериозната връзка на хората със зеления свят, но и по между ни. “ * * * Режисьорът, оператор и фотограф Венсан Мюние е посветил творчеството си на връзката с дивата природа. За филма „Кадифената кралица“, който създава заедно с Мари Амиге в търсене на изключително редките снежни леопарди сред високите планини в Тибет, той получава „Сезар“ за най-добър документален филм, а премиерата му е в секцията „Кино за климата“ на фестивала в Кан. В началото на хилядолетието Мюние е първият фотограф, трикратен носител на наградата „Ерик Хоскинг“ – престижно признание за уменията му от Музея за естествена история, Лондон. Най-новата му филмова творба е „ Магията на гората “ ( Whispers in the Woods ). В опит да предаде своите знания на сина си, събрани през годините от неговия баща и внимателно наблюдение на дивата природа, във филма се преплитат перспективите на три поколения в едно споделено очарование. Метафизично произведение със съзерцателна атмосфера, „Магията на гората“ включва и музика от Уорън Елис, прочутия сътрудник на Ник Кейв. Звукът на тази поетична приказка е брилянтен и дава шанс на публиката да чуе шепота на гората. Филмът потапя зрителите в съзерцание на природата и неусетно поставя човека на мястото му – като един обикновен актьор във великия универсален механизъм, в който всяко малко живо същество има своята роля. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Международният конкурс за първи и втори филми на София Филм Фест се провежда за 24-та година, а неговото жури ще има ангажимента да връчи Голямата награда „София град на киното“, осигурена от Столична община. Дебютният филм на Ралица Петрова „Безбог“ се превърна в явление с успеха си в Локарно и наградата „Златен леопард“, спечелвайки впоследствие и голямата награда за най-добър филм на София Филм Фест. Нейният следващ проект „ Лъст “ бе очакван с нетърпение и ще има своята световна премиера на един от най-авторитетните фестивали в света – Берлинале, в секцията „Форум“. Историята проследява Лилиан, която работи като психолог в американски затвор, а след смъртта на непознатия си баща е принудена да се завърне в родния си град в България. Преминавайки през неуредени дългове, институционална инерция и тяло в разпад, заседнало в бюрократичен вакуум, филмът проследява сближаването с траура, тялото и крехката граница между власт и подчинение. „ Лъст“ се вглежда в празнотата, оставена от отсъстващите бащи, и в тежестта, с която дъщерите продължават да живеят. Филмът е психодрама, която се движи между мистерията, въображаемото и призрачното — не за да разреши липсата, а за да проследи как тя разклаща контрола и понякога отваря пролука ,“ споделя Ралица Петрова. Ролите са разпределени между Снежанка Михайлова, Никола Мутафов, Михаил Милчев, Алексис Атмаджов; оператор е Юлиан Атанасов. Филмът е продуциран от неговата сценаристка и режисьорка за Aporia Filmworks (България), в сътрудничество с Поли Ангелова и Николай Тодоров за Screening Emotions (България), с подкрепата на ИА „НФЦ“. Копродуценти са датската компания Snowglobe и шведската компания Silver Films, с подкрепата на Danish Film Institute, Film I Vast и Eurimages. * * * „ Жени извън употреба “ е втори пълнометражен игрален филм на Александър Косев , когото зрителите познават като режисьор на успешния и обичан от публиката филм „Петя на моята Петя“, гледан от над 100 000 зрители в българските киносалони. В сюжета на новата творба, чиито сценарист е Нели Димитрова, се преплитат историите на четири жени, всяка от които е в различен етап от живота си. И макар проблемите им да са от съвсем различно естество, и четирите не могат да се отърват от натрапчивото усещане, че безсмислието около тях е все по-завладяващо. В конфликт с възрастта, женствеността, любовта и болката, те желаят промяна – крайна, болезнена, и безусловно живителна. Техните емоции са предадени на екрана с участието на актьорите Силвия Лулчева, Албена Павлова, Елена Атанасова, Александра Костова, Владимир Пенев, Юлиан Вергов и др. Оператор на филма е Михаил Янакиев, музиката е на Георги Стрезов, продуцент е Николай Урумов (Аурис Филм / Бъф Пикчърс). Очаквайте информация за останалите филми в Международния конкурс и в програмата на 30-ия София Филм Фест! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Един от най-значимите режисьори на съвременното кино – Дейвид Макензи ще бъде сред най-скъпите гости на 30-ия София Филм Фест и ще получи Специалната награда на фестивала. Дейвид Макензи е роден през 1966 година. Публиката на София Филм Фест го познава добре още от дебютния му филм „Последната велика пустош“ (2002), включен в конкурсната програма на фестивала през 2003 г. Година по-късно той плени любителите на киното с екзистенциалната си драма „Младият Адам“, донесла му световна популярност. Екранизация по романа на шотландския поет Александър Троки, кинотворбата спечели наградата „Майкъл Пауъл“ за най-добър британски филм на фестивала в Единбург. Следващите два филма на Макензи – „Пагубна страст“ (2005) и „Халъм Фоу“ (2007) са номинирани за „Златна мечка“ на фестивала в Берлин. Следват „Професия жиголо“ (2009) и завладяващият „Перфектно чувство“ (2011) с участието на Юън Макгрегър и Ева Грийн, посветен на смисъла на любовта в смутното ни съвремие. През 2016 година в Кан е премиерата на неговия филм „На всяка цена“, с участието на Джеф Бриджис, Крис Пайн и Бен Фостър, по сценарий на Тейлър Шеридан, който се сдобива с четири номинации за Оскар и повече от 40 награди от цял свят. През 2012 година Дейвид Макензи беше председател на Международното жури на София Филм Фест, а сега идва да поздрави публиката на юбилейното издание на фестивала с двата си най-нови филма – „Посредникът“ (2024) и „Взрив“ (2025), демонстриращи умението му да комбинира жанрови традиции с драматични човешки истории. Лили Джеймс и носителят на Оскар Риз Ахмед се състезават за вниманието на зрителите в трилъра „Посредникът“ – главният герой помага на потенциални разобличители да се справят с корпоративни нарушители, като запазва своята идентичност в пълна тайна. Един от клиентите му е бивша служителка в биотехнологична компания, която иска да върне откраднати документи в замяна на обезщетение. Докато сделката се уговаря, двамата са изправени пред трудния избор между анонимността и желанието за личния контакт, като един от важните въпроси е как да живееш в свят, в който се оказва все по-трудно да останеш незабелязан. Според Financial Times филмът е „стилен трилър, който напомня за класиките от 70 те години“, с „впечатляваща работа на актьора Риз Ахмед“. „Взрив“ е увлекателен и изпълнен с напрежение трилър, с неочаквани обрати, изненади и динамично действие. След откриването на бомба от времето на Втората световна война на строителна площадка в оживен район на Лондон, властите реагират светкавично, решени да защитят множеството невинни минувачи в близост. Времето изтича бързо и постепенно става ясно, че на никого не може да се гласува доверие. Сценарият на развиващия се с главоломна скорост „Взрив“ е дело на Бен Хопкинс. Сред актьорите са Арън Тейлър-Джонсън, Сам Уортингтън, Гугу Мбата-Роу и Тео Джеймс. В традицията на суровите трилъри, съчетаващи елементи на криминална загадка с напрегнатия ритъм на умело конструирания екшън, „Взрив“ ще прикове вниманието на зрителите в прогрмата на 30-ия София Филм Фест през март. Гостуването на Дейвид Макензи на 30-ия София Филм Фест е в партньорство с Британския съвет, София и отбелязва 35-та годишнина на извънредно ползотворно сътрудничество. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

По повод 90-годишнината от рождението на Вацлав Хавел , една от най-ярките личности на европейския ХХ век, 30-ото юбилейно издание на София Филм Фест в партньорство с Чешкия център представя специална панорама с чешки филми, посветени на живота, идеите и творческото наследство на драматурга, дисидента и държавника, превърнал се в символ на свободата и моралната отговорност. Панорамата, осигурена със съдействието на Чешкия център в София , събира на едно място документални портрети и художествени филми, разкриващи Вацлав Хавел в неговата сложност и противоречивост – като писател и интелектуалец, като човек на съмнението и иронията, като президент, воден неизменно от съвестта си. Сред филмовите акценти е знаковият документален филм „ Гражданинът Хавел “ ( Citizen Havel , 2007) на Павел Кoутецки и Мирослав Янек , предлагащ безпрецедентен достъп зад кулисите на президентската институция. Заснета в продължение на повече от десет години, кинотворбата проследява първите мандати на Хавел като президент на Чехия – период, белязан от политически компромиси, лични съмнения и сблъсъка между моралния идеал и реалната власт. Камерата улавя Хавел като човек в процес на постоянно колебание и авторефлексия – уязвим, ироничен, понякога уморен, но последователен в убеждението, че политиката трябва да се подчинява на етиката. „ Животът по Вацлав Хавел “ ( Václav Havel - Living in Freedom , 2014) на Андреа Седлачкова представя цялостен портрет на Вацлав Хавел, разглеждайки живота му в по-широк исторически и културен контекст. От младежките години и първите му театрални успехи, през дисидентската дейност и годините на репресии, до ролята му на президент и международно признат интелектуалец. Филмът акцентира върху идеята за свободата като морална отговорност, която Хавел защитава както в текстовете си, така и в публичните си действия. Чрез архивни кадри, интервюта и исторически анализ, „Животът по Вацлав Хавел“ изгражда достъпен, но задълбочен разказ за човек, превърнал личния риск в обществен дълг. Най-новият документален филм „ Говори Хавел, чувате ли ме? “ ( Havel Speaking, Can You Hear Me? , 2023) на Петр Янчарек e дълбоко личен и екзистенциален портрет на Вацлав Хавел. Изграден върху над 200 часа архивни видеозаписи, заснети в последните години от живота му, филмът разкрива Хавел далеч от публичния образ – като човек, изправен пред старостта, болестта, съмненията и неизбежните равносметки. Янчарек представя Хавел като „режисьор на собствения си живот“ – с чувство за самоирония и дълбока вярност към идеята, че действията трябва да бъдат в съзвучие със съвестта. Филмът получи силен международен отзвук. Художествената част на панорамата включва екранизации по текстове на Хавел и филми, пряко свързани с неговата драматургия и светоглед. „ Аудиенция “ ( Audience , 1990) на емблематичния режисьор Иржи Менцел и сценариста Вацлав Хавел е екранизация на първата пиеса от т.нар. „Ванекови пиеси“, в която главният герой – дисидент писател – е принуден да работи в пивоварна. Срещата му с майстора-пивовар прераства в абсурден диалог, колебаещ се между „приятелски разговор“ и разпит. „Аудиенция“ е класически пример за Хавеловия абсурд, в който смехът и тревогата съществуват едновременно. Режисурата на Иржи Менцел, един от най-близките творчески съмишленици на Хавел, превръща текста в силна кинематографична алегория за компромиса, натиска и моралния избор в тоталитарното общество. „ Просяшка опера “ ( The Beggar’s Opera , 1991), по сценарий на Иржи Менцел и Вацлав Хавел, и режисирана от Иржи Менцел , е свободна адаптация по мотиви на класическата „Просяшка опера“ на Джон Гей, пречупена през политическата и естетическата чувствителност на Хавел. Светът на престъпните банди, корупцията и властовите йерархии се превръща в прозрачна алегория на обществото, в което моралът и законът са подменени. С типичния за Хавел хумор и иронична дистанция, „Просяшка опера“ разкрива механизмите на властта като фарс, зад който прозира жестока истина за човешката природа и социалните роли. Единственият пълнометражен филм, режисиран лично от Вацлав Хавел, е екранизация на едноименната му пиеса „ Оттегляне “ ( Leaving , 2011). Историята за бивш държавник, отказващ да напусне служебната резиденция, се превръща в абсурдистична медитация върху края на властта, страха от забравата и невъзможността да се откажеш от ролята си. „Оттегляне“ съчетава политическа сатира, философски размисъл и автобиографични алюзии, като много критици го разглеждат като късно, иронично сбогуване на Хавел с политиката. Кой е Вацлав Хавел Вацлав Хавел (1936–2011) е чешки драматург, есеист, дисидент и политик, един от водещите гласове на съпротивата срещу тоталитарния режим в Чехословакия и ключова фигура на Нежната революция. През 1989 година той е първият демократично избран президент на страната, а по-късно и първи президент на Чешката република. Автор на пиеси, белязани от абсурда и моралната тревога на времето, Хавел остава символ на убеждението, че „животът в истина“ е форма на съпротива. С тази специална панорама София Филм Фест отдава почит на личност, чиято мъдрост и днес ни напомня, че свободата не е даденост, а ежедневен избор. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

В различни издания на София Филм Фест са представяни голяма част от филмите на един от най-авторитетните и продуктивни германски режисьори Кристиан Пецолд . Премиерата на най-новата му творба „ Отражения № 3 “ („ Miroirs №3 “) бе в паралелната програма на Кан 2025 – „Петнайсетдневката на режисьорите“, а след това бе представен на фестивали в цял свят – от Австралия и Армения, през Канада, Аржентина, Южна Корея, Тайланд, Бразилия, САЩ, Индия, до Гърция и Швеция. В новия филм на Пецолд отново участва неговата „муза“ – изящната и талантлива актриса Паула Беер . С магнетично присъствие и впечатляващи превъплъщения, тя е очаровала публиката в предишни филми на режисьора като „Транзит“, „Ундине“ и „Пожар“. Вдъхновение за заглавието на тази изпълнена с напрежение и недоизказани мисли история е композицията на Морис Равел „Отражения № 3: Лодка в океана“, а действието проследява оцеляването на главната героиня Лаура. Тя преживява автомобилна катастрофа и заживява в странна хармония с необичайното семейство на нейната неволна спасителка в провинцията. Призраците на миналото започват да се прииждат в тази модерна готическа приказка на Кристиан Пецолд, посветена на лъжите, които си изричаме, и за странните начини, по които скръбта и човечността ни обвързват и поддържат отношенията между хората. * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

В една от главните роли ще видим Брено Плачидо Интригуващо завръщане в миналото предлагат авторите на новия български игрален филм „ Аврора “ – режисьорите Георги Стоев - Джеки , Никола Бошнаков и съсценаристът им Христо Илиев - Чарли . В епохата на Студената война в началото на 50-те години на ХХ век един италиански комунист и журналист се влюбва в дъщерята на осъден от Народния съд индустриалец. Момичето е принудено да оцелява като проститутка, под покровителството на официалната скулпторка на комунистическия режим и с надвисналата заплаха от неутолимия сексуален апетит на високопоставен офицер от тайните служби. Пътищата на героите в този сюжет са предопределени от тоталитарната реалност на не толкова далечното минало и както споделят авторите на филма: „ Любовта е най-опасната форма на нелегалност, а в един свят на фарс и измама бягството е възможно единствено чрез още по-голяма лъжа: бутафорният крайцер „Аврора“ се превръща от символ на революцията в абсурден таран към свободата .“ Георги Стоев - Джеки и Никола Бошнаков работят заедно като режисьори по различни проекти от 2010 година. Специфичният стил, в който творят през годините прочутото трио Джеки, Джони и Чарли, е уникален и до болка разпознаваем – смесица от абсурд, хумор, сатира и човешки поглед върху действителността. Една от главните роли в тази любовна история е поверена на Брено Плачидо , син на прочутия и обичан италиански актьор Микеле Плачидо. Константина Георгиева , Койна Русева и Христо Гърбов са в ролите на основните действащи лица, като във филма участва и италианската легенда Франко Неро . В актьорския екип са още Ивана Керанова, Боян Арсов, Деян Мачев, Божидар Манов, Калин Арсов и др. „ Аврора “ е копродукция между България (Иван Тонев – АРС Диджитъл) и Италия (Джузепе Лепоре – Bielle Re); оператор е Антони Стоев, музиката е на Елиза Минари. Не пропускайте премиерата на „Аврора“ в програмата на 30-ия юбилеен София Филм Фест! * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF

Премиерата на невероятно любопитния и всепоглъщащ кинодокумент „ МегаДок “, посветен на създаването на един от най-мащабните и скъпи проекти на Франсис Форд Копола „ Мегалополис “, имаше световната си премиера във Венеция. Негов автор е двукратно номинираният за Оскар сценарист и режисьор Майк Фигис („ Да напуснеш Лас Вегас “), който получава пълен достъп до снимачната площадка и в студията на Копола и запазва за бъдещите поколения реалността на творческия процес на легендарния създател на „ Кръстникът “ и „ Апокалипсис сега “. По думите на Фигис, Копола „изглежда процъфтява в хаоса“, обграждайки се с талантливи актьори и техници, които му помагат да превърне този хаос в кино. Дистопичният епос „ Мегалополис “ е проект, в който са вложени няколко десетилетия и 120 милиона долара лични средства на семейство Копола. В „ МегаДок “ са включени архивни кадри от началото на века – репетиции на маса с участието на Робърт де Ниро, Ума Търман, Били Кръдъп, Райън Гослинг. Уникално е усещането да се разходиш из снимачната площадка на Копола и да чуеш него самия, както и голяма част от актьорския екип, в разгара на работата по неговия мега-опус. „ МегаДок“ ни дава шанс да се запознаем с уникален режисьор на неговото работно място, който очевидно е бил и все още е концентриран върху стремежа си да контролира всичко в творческия процес. Но той е отворен и към непознатото, обича да експериментира, без да е сигурен в крайната цел. Във време, когато холивудските филми се конструират от маркетинг-стратегии и числата на приходите, дарът на Копола е смелостта, с която прегръща хаоса. “ „The Hollywood Reporter“ * * * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО! #30SofiaIFF