България, 1980 г. Безоблачното детство на Алекс в малък провинциален град е помрачено. Милицията изисква баща му Васко да шпионира дядо му Бай Дан. Той е местният цар на таблата и често в кафенето разказва политически вицове. Васко отказва да работи за милицията и заедно с жена си Яна и малкия Алекс емигрират в Германия. Но там семейството се разпада.

Германия, 2006 г. Алекс и вече остарелите му родители за първи път отново са заедно и пътуват за България. Автомобилът им катастрофира – Яна и Васко загиват, а Алекс попада в болница. Бай Дан заминава за Германия. Алекс не го разпознава, защото страда от амнезия, причинена от катастрофата. Лекарите дават минимален шанс той да се възстанови. Бай Дан започва да учи внука си на табла, измъква го от болницата и двамата тръгват на път.

По време на това пътуване паметта на Алекс бавно се възвръща, а с нея и желанието му за живот.

ИЗБРАНИ НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ

Филмът е сред 9-те номинации (shortlist) за чуждоезичен „Оскар" 

София '08 – Награда на публиката, Награда KODAK за български игрален филм 

Цюрих '08 – Награда на публиката 

„Златна роза“, Варна '08 – Награда за сценарий, най-добър оператор 

Варшава '08 – Специалната награда на журито 

Дуреш '08 – Най-добър режисьор 

Сетубал '08 – Най-добър режисьор, награда SIGNIS на Екуменическото жури, награда на публиката 

Минск '08 – Най-добър филм (избран от публиката) 

Алатри '08 – "Saturno d’Oro" за най-добър филм, най-добър актьор (Мики Манойлович) 

Москва '08 – Награда за сценарий 

Палм Спрингс '08 – Втора награда на публиката